Дежа ву...

Зададох си го днес. Въпросът. Просто не устоях. Докато ги гледах и ми мина през ума... за част от секундата. И още си го мисля. Предполагам няма и да излезе от съзнанието ми.
Второ. Пак ме попитаха. И аз пак не знаех какво да кажа. Но знам, че е трудно и знам, че боли. Може би по друг начин, но болката си е болка, каквото и да си говорим.
Трето страхувам се от плановете за бъдещето. Мислех и аз да си драсна някои неща за краткосрочен план... и ме достраша – да не се разочаровам.
Да се върнем на първото... поне ще има над какво да разсъждавам, докато заспя.
Но знаеш ли... объркващо е да търсиш не до толкова познато лице сред тълпата.