Сама, разхождайки се с очи, вперени в мокрия тротоар, тя бръкна в джоба на палтото си и преоткри миналото. Там имаше парче от снимка. Вкаменените й пръсти се стоплиха при мисълта за онази вечер. Бяха в заведение за бързо хранене, когато започна тяхната песен и те потънаха в музиката... въпреки хората около тях. Тогава един фотограф ги беше снимал и им беше подарил снимката. Винаги я носеше със себе си. Сега беше останало едно малко парченце. Виждаха се две ръце, прегърнали някой. Това й напомни, че щастието винаги е някъде тук, само трябва да го потърси.
Върна я обратно. След това извади една гривна – шарена, детска. Някога не я сваляше, просто играчка, от един панаир, която беше спечелила в деня, когато се запознаха. Мислеше си, че жълтите, розовите и зелените мъниста носят някаква енергия и подобряват кармата й. После просто я беше забравила. Може би беше станала прекалено голяма, за да носи детски бижута. Но не можеше да не си спомни, когато тичаха по улицата и се пръскаха със шишета, пълни с вода... Или когато бяха избягали и цяла вечер лежаха на кея, говорейки си за звездите и какво е при тях.
Винаги си е била такава – с глава в облаците и душа в рая. За това приемаше сега всичко по толкова различен начин. За момент си помисли, че всичките тези боклуци не струват, но те бяха нейното минало. А за нея спомените бяха безценни.
Улиците се опразваха, а дори не беше късно. Всички отиваха при семействата си, но тя реши да продължи разходката си в миналото. И тогава я усети... рисунката. Беше малко пожълтяла и мастилото се беше разтекло, но се четеше *Lost & Found* и в главата й засвири музика. Гледаше нарисуваното човече с балон във формата на сърце, то й се усмихваше.
Спомняш си колко ти беше хубаво, нали?
Да. Аз бях ти.
И ти липсва?
Естествено. Ти ми липсваш.
Ела. Ще бъдем две нарисувани човечета.
Щеше да е много хубаво, нали?
Потърси го.
Отиде си.
Намери друг.
Не знам къде да търся.
Той как те намери?
А ти как ме намери?
Аз съм винаги в джоба ти.
Сякаш погледнах душата си.
Как си?
Изгубена.
Ще те намерят.
А дали сама ще се намеря?
Знаеш ли къде си?
В мечтите си.
Значи живееш живота си с цялото си сърце.
Ще ме намерят ли?
Ще те намерят. Просто почакай малко.
И тогава хиляди невидими снежинки полетяха нагоре. Мечтите й се издигаха в небето. Докато ги гледаше как отлитат, почувства как душата й се отдели от тялото, и се почувства свободна, значима. Благодари за направения й подарък.
Една до друга с душата си, не сама, се запъти към хоризонта, за да догони слънцето.
