Fall into a reverie

Сън...
Слънце...
Полянка...
Аз и ти...
И детските усмивки на лицата ни...
Колко е хубаво да знам, че небето е синьо, защото аз съм под него.
И дъгата, по-ярка, ми позволява да нарисувам с нея в него моите мечти.
И там аз рисувам теб...
Искрените очи, топлата усмивка...
Когато сутрин утрото целува, да знам, че това си ти.
Когато звездите нощем светят, да знам, че това са твоите очи.
Да знам, че с дъжда целуваш ме...
Че със слънцето галиш ме...