Листата пожълтяха... падат... леко се носят към земята. В багрите на жълтото, оранжевото и червеното... като залеза... на мечтите. Един от онези мигове – историята за момент спира, за да се озовеш ти точно в повратната точка... и да поемеш по нов път! И всичко се променя... Подранилата есен в душата ти се отдръпва, за да предостави място отново на лятото... А ти дори не знаеш какво се е случило всъщност.
Забавно, нали?
Но ти си пак там и се усмихваш вътрешно.
Ще ти кажа едно... Хората никога не изчезват. Само чувставата избледняват. И каквото и да се опиташ да направиш... винаги ще присъстват в твоята изменена реалност.
