Един хаос от объркани думи

You know…….. sometimes it’s inevitable….
Sometimes you can’t help feeling this way…
Sometimes you just don’t want to talk… or think but lay down… with your eyes staring into the ceiling…
Because you just ……. Are shattered……
And you think… that you’ve lost your ability to dream….
Because dreams just don’t come to you…
And you try to hide it… telling it with words which are not really yours….
But this is inevitable, too…
You! Only you know that the girl you are talking about is you……..

Момичето, което не харесваш, чийто начин на живот критикуваш, чийто мечти смяташ за глупави....
Ти си тази, която виждаш, изобразена на картината...
Ти си тази, която тъпо се усмихва от снимката.. която иска да означава нещо за някой, да прави нещо за някой... който да я прегърне и благодари.
А ти.. ти смяташ и това за тъпо...
И накрая се чувстваш изгубена..
Пак, отново, за пореден път.........................

Пак, отново, за пореден път..... не знаеш всъщност какво говориш и на кой го казваш, не си сигурна, че в думите ти има смисъл...
Просто си пишеш, защото... животът ти е такъв!
Понякога много весел и жизнерадостен, когато ти се иска да викаш и ликуваш.. Понякога толкова тъжен, толкова затормозяващ и разкъсващ те, че страдаш, че крещиш от болка...... плачеш и кълнеш...
Такива моменти.... изпълват ежедневието ти.

Дъгата, към която се запътваш, под която вярваш, че ще откриеш мечтите си... сбъднати и готови за теб. Свежият въздух, ликуващ, че дъждът е спрял, а този проливен дъжд теб дори не те е и докоснал, той е само един спомен в душата ти... виждаш го красив и прекрасен. И някъде по пътя те сварва буря... облаците закриват дъгата, закриват щастието, а ти си принудена да спреш и да се скриеш... Много често да забравиш да тръгнеш отново по поетия път........ или да се настаниш твърде удобно в някоя дупка, скрита от света.... или просто да се страхуваш да се покажеш, за да не те настигне друга буря, която да те съсипе.... и така... така пропиляваш живота си, а мечтите ти, които си изоставила, умират там, под дъгата, чакайки те... или просто си отиват.

Тук мога да кажа, че не аз съм това момиче. Че не аз съм всяко едно от тези момичета. С някой може би си приличаме, с други сме коренно различни... Но те всички са плод на моето въображение, което означава, че наистина съществуват.

Което пък означава, че е време за мен да затворя тетрадката и да изхвърля изписаните листа.....

Да помисля какво ще правя утре... или просто да заспя.
Зяпайки тавана.
Просто не съм вярвала, че наистина е толкова трудно човек да не мисли за нищо... но когато няма за какво... ??? Просто си лежиш, просто си мечтеш... ЗА СЕБЕ СИ!