Гр…… не мога да повярвам как след всичко, което всъщност беше нищо, аз още си спомням това нищо. И то е вече наистина едно голямо нищо, което се състои само от приятни за мен емоции. След като сънувах сън, в който се събудих, а се оказа, че пак сънувам и след като чух часовника просто не знаех да ли да не очаквам нов SMS... и тогава аз пак се оказах в неподходящото време на неподходящото място.... и все пак не чак толкова неподходящо де... Е.. сега стоя и си мисля как все още харесвам суитчъра, все още се радвам на спомените, все още ме побиват тръпки, когато си спомня приятните преживявания и си пазя снимката... Единственото, което си е отишло и не харесвам, е самият човек!
