Искам да съм в приказка.
Искам да ми е прекрасно.
Искам да разбера себе си.
Искам да съм Аз за хората, а не Една... Искам да знаят името ми, искам да го помнят и след като се обърнат.
Не искам да съм в някаква игра.
Не искам да вървя сама по празните улици.
Не искам да гледат на мен като на наивното момиче, което няма да се научи, че животът е низ от лъжи и измами, които са по-силни от нас.
Не искам любовта да минава през мен като звук.
Не искам да съм прозрачна...
И виждам нови лица,
Разминавам се с емоции, които не се спират при мен...
Всеки ден на друг ми прилича.
Всяка мисъл позната ми се струва.
Всяка прегръдка – усетена вече.......
