Ох, хайде пак... Когато стоиш и чакаш, а и ти самият не знаеш защо всъщност си губиш времето. Ама се надяваш, че е така ще стане всичко едно сладкишче нали нали...А то... То си знае какво ще стане, ама на теб никой не ти казва. Ти стоиш и си чакаш, и се бориш, и се надяваш. В повечето случаи на вятъра. Ама пустите захарчета, бонбонки, меденки до толкова са ти промили мозъка, че всичко го виждаш като в някаква наивна мъгла. А защо просто не седнеш и не си поговориш с човека като с човек, а не като с безумна илюзия?! Да, за това сега затваряме myspace-а и всякакви такива измишльотини. Ама ще го проверим за последно преди да станем... Нали??
