Наскоро нещо се сетих за концерта на City, т.е. припомниха ми го. Стана ми хубаво... Толкова беше оранжево всичко... За първи път може би и аз направих нещото, което ми беше на сърцето...
“.... там ти е чарът – в непринудеността.” .................
“.... там ти е чарът – в непринудеността.” .................
И не мога да не се усмихна като се сетя за мотаенето, за щурането и съмненията, които ни ядяха тогава. Но все пак красотата на целия концерт беше в нещо малко....
....... поне онази вечер не се объркаха нещата!
Даже сега се чудя как така успявах да се откъсна от земята.......
Както обичам да казвам:
Малка лъжа, после един бърз поглед, едно ддръпване, малко тичане, топли предпазни мерки да не се изгубим, 92 усмивки, после едно обаждане, след това един SMS, един полет в небето...
И това е в общи линии.
А някъде между всичко това бяха фойерверките, които бяха точно над мен, под които бях точно аз.
