"В края на крайщата какво е щастието?
Любов, казват ми. Ала любовта никога не носи, а и никога не е носила щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е ЕКСТАЗ и АГОНИЯ.
Тогава спокойствие. Спокойствие ли? Ако се вгледаме в Майката, тя никога не бездейства. Зимата се бори с лятото, слънцето и луната не се срещат, тигърът преследва човека, който се страхува от кучето, което гони котката, която гони мишката, която плаши човека.
Парите носят щастие. Отлично, значи всички хора, които разполагат с достатъчно пари да живеят охолно, биха могли да престанат да работят. Но те продължават постарому, сякаш се боят да не загубят всичко. Парите носят още пари, истина е. Мизерията може да донесе нещастие, но обратното не е вярно.
Прекарах дълги години в търсене на щастието. Сега искам радости. Радостта е като секса, започва и свършва. Искам удоволствие. Искам да се чувствам доволна. Но щастлива? Повече няма да се хвана в този капан."
"Вещицата от Портобело"
Паулу Коелю
