...Знам, че и ти ще бъдеш винаги в моите, винаги когато ги затворя, когато съм сама, когато съм отчаяна или изпълнена с надежда, тъжна или весела, твоите сини очи ще ми помогнат. Ти ще си винаги там, заради мен. Аз винаги ще съм там, заради теб. И ти ще бъдеш навсякъде, за да ми припомняш, че истинското приятелтво съществува. И аз ще бъда навсякъде, за да намеря усмивката ти, когато я изгубиш.
И само като си спомня, когато бяхме малки, когато бяхме 5 клас и се запознахме. И още веднъж се убеждавам, че съдбата си знае работата, защото наистина животът ми нямаше да бъде толкова цветен, весел, изпълнен с радост и емоции, ако не те познавах. Благодаря ти, за което.
Ти ми го написа на 03.06.2005 година, а сега 28.06.2008 година ти го казвам и аз, за пореден път – “И ще продължаваш да бъдеш!”,
Сладка и незаменима Лиа!
