Ето го лятото! По всички правила то е вече тук наистина. И излизам на улицата и ме лъхва топъл лек ветрец, чакам на спирката, докато слънцето ми разказва поредната си приказка, чува се пошляпване на джапанки, размятат се полички... и всички си говорим за морето, и всички копнеем за плажа.
Колко ще бъде хубаво, как ще си изкараме, какво ще правим, дори какъв багаж ще носим. Всичко, всичко! Всеки час за това се говори, всяка секунда за това се мисли.
А като си спомня миналата година – морската вода, нежния пясък, безсънните нощи, виковете, музиката и смеха... 10 дена, изпълнени с усмивки всяка една секунда. 10 дена, огласявани от безспирен смях.
Е какво толкова... 2 месеца. Малко вълнение, малко приготовления, малко мрънкане и ето го! – дойде и то.
Колко ще бъде хубаво, как ще си изкараме, какво ще правим, дори какъв багаж ще носим. Всичко, всичко! Всеки час за това се говори, всяка секунда за това се мисли.
А като си спомня миналата година – морската вода, нежния пясък, безсънните нощи, виковете, музиката и смеха... 10 дена, изпълнени с усмивки всяка една секунда. 10 дена, огласявани от безспирен смях.
Е какво толкова... 2 месеца. Малко вълнение, малко приготовления, малко мрънкане и ето го! – дойде и то.
И понеже си говорихме с чорлавото, че това трябва да е нашето лято, че трябва да дадем всичко от себе си, че трябва да сме само и единствено ние, ще го направим наистина! И си пожелавам да не се заличат усмивките от лицата ни. И да бъдем десет дена едни нови близначки. И да имаме незабравими спомени, за да може и този път да се говори и желае пак и пак...
За да се превърне лятото в легенда...
И да снимаме много, много!
