Колко лесно забравяме? Направо понякога е стряскащо как месеци могат да се изтрият от съзнанието на човек. Не че има някакво значение... просто си го помислих.
Или пък да си сам в пустиня и миражите да те преследват. Да виждаш навсякъде това, което искаш. Коварно е.
И как хората – някога важни, се превръщат просто в познати. Страшно е. Да не говорим, когато човек сам го желае...
И всичко е вече забравено..........
Днес видях една жена, която ходеше и се усмихваше – сама на себе си. Спомних си от колко отдавна аз не съм го правила, а напоследък прекарвам много време сама. Винаги вглъбена в някакви тъжни и далечни мисли. До днес.
Е, хубаво е да се разхождате сами по тротоара и да се усмихвате, нали?
