За цветовете в сивото небе

А може би някои мечти не трябва да бъдат укротявани. Трябва да си останат диви, докато собствениците им не намерят някой, с които да ги споделят, за да лудеят заедно. Това непрестанно търсене... А защо просто не се отпуснем и не се насладим на дъгата? Защо винаги избираме по-трудния път? Защо винаги си намираме оправдание, за да преследваме болката?
Интересно ми е какво има от другата страна на дъгата...
Казват, че когато човек мине под нея, желанията му се сбъдват.