А някога тези думи ми се струваха специални. Сякаш бяха казани само за мен. Сякаш бяха създадени за мен. А сега като си помисля, че същите тези думи карат друг човек да се чувства по същия начин... Така те губят магията си. Така разбирам, че не са били за мен. Или може би аз не съм била за тях. И в крайна сметка това са думи. Думи, които могат да се кажат на всеки от всеки. Точно за това от думите няма полза. Точно да това няма причина да се оповавам на тях. Фалш... ... ... И все пак колко беше хубаво да слушам и да мисля, че е лично за мен.Да се почувствам изключителна, дори и с помощта на лъжа. И ето сега съм безмълвна. И само се взирам в онези написани думи, и само чувам онези изречени думи.
Колко по-лесно щеше да е, ако и тогава знаех, че това е просто една илюзия.
