И както бях весела и изпълнена със ентусиазъм, заобиколена от хора в залата, смейки се, изведнъж светлините изгаснаха и мракът ни погълна. В този момент изтръпнах. Сякаш всичко се изпари. Тъгата и неспокойствието се стовариха върху мен. За първи път от седмица ми се искаше да се разплача. После прожекторите светнаха отново и видях, че не съм се изгубила наистина, че всичко е наред. Беше се върнал пак онзи гаден петък, пак ме беше обхванало същото чувство...
30 секунди... А после врата в полето...
